Продължете към съдържанието

Левски – символ на свободата!

По традиция годишнината от обесването на Васил Левски постави началото на Десетдневката на свободата в ПГДВА „Йосиф Вондрак“. В началото на седмицата младите художници от специалност „Интериорен дизайн“ подредиха изложба на тема „Моят герой – Апостолът на свободата“.  Левски оживя в портрети, в които редом до него бяха българският лъв, майка му Гина и символите на българщината. С много искрена обич гимназистите споделиха личната си представа за Апостола като вложиха много емоции и лично отношение във всеки детайл. От таблата грееше не само озарения от светлина образ на Левски, но и трибагреникът – символ на непобедимия български дух. Текстовете, съпровождащи изображенията, допълваха уникалната личност на великия син на България. Представителна група от гимназията поднесе венец на общоградското тържество по случай паметното събитие. Ученици от 10а клас изработиха Бележника на Левски, писаха писма до Апостола и пред Паметника на Дякона изпълниха „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев. Ивана Колева от 11в клас изпълни прекрасната творба на Христо Фотев  „България“, която звучеше силно и страшно в красивия и студен февруарски ден.

   В часа на класа гимназистите имаха възможност да гледат филми за Апостола и освобождението на Русе – „Апостола на свободата – Васил Левски“, „Поетите и Васил Левски“, „Зора над Русчук“.

   Писмата на гимназистите до Левски съдържат мисли за героя и послания до нашите съвременници.

   Максимилиан: „Левски, ти не си просто пример от миналото – ти си пример за бъдещето!“

   Нели: „Апостоле на свободата, Пиша ти с почит и признателност за твоето дело. Благодаря ти за възможността да сме свободни, Днес ние се опитваме се да бъдем достойни за саможертвата ти. Дано духът ти ни води и днес, както е водил народа ни тогава.“

    Василена: „Твоята смелост ме мотивира да продължа да следвам примера ти. Саможертвата ти е вдъхновяваща и трябва да сме благодарни, за всичко, което имаме. Мъдрите ти думи ме правят по-добра в делата и мислите ми. Благодаря ти за всичко!“

   Стефани: „Дяконе, пиша ти от едно бъдеще, което ти не успя да видиш, но което дължим на тебе и на всички, които дадоха живота си за България. Ти мечтаеше за чиста и свята република, за народ, който сам ще решава съдбата си. Поклон пред делата ти, Апостоле. Заветите ти живеят и днес в стремежа ни към единство, в битките ни за правда, в надеждата ни за по-добро бъдеще.“

   Александър: „Твоите думи „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си.“ днес ни карат да се замислим не за само за себе си, а и за  истинския смисъл на родолюбието. Ти ни показа, че за свободата не трябва да се молим, а да я извоюваме с дела, с чест и с вяра в народа. Поклон пред теб, Апостоле! Твоето дело не е забравено, а твоята мечта продължава да живее в сърцата ни.“